ПОМЍТАМ СЕ, -аш се, несв.; помета̀ се, -èш се, мин. св. помèтох се, прич. мин. св. деят. помèл се, св., непрех. Разг. Грубо. Махам се (във 2 знач.), отивам си; омитам се, измитам се. И беят бяга, и заптиетата — пометоха се всичките. Ив. Вазов, СбНУ II, 49. — От тия — и той [Коложега] метна мълчалив поглед към спящите хусари — безбожници страдаме, да ги вземе мътната, та да се пометат! Ст. Загорчинов, ДП, 75. А като вихър извиха по тях / рой подир рой самовили — / .. Мина над него зловещия рой / и се нататък помете. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 239.